Как се мери войната - в дни, в месеци, в години?!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
10 юни 2022 година
Не, а каква работа в действителност можеха да ми поверят в доброволческия център? На мен, на която и двете ръце са леви? Разбира се, че най-интелектуалната: да подбирам разнообразни кутийки
Всички тези мънички кутийки, тубички и бурканчета пристигат тук от разнообразни краища на света. Всяко название би трябвало собственоръчно да се изпише и да се потърси в Гугъл, да се откри инструкцията, аз да схвана какво от какво лекува и надлежно да го отбелязвам – от дрисня, от повръщане или от недостиг на желязо в кръвта. Да не губят нашите момчета на фронта време за сходни идиотщини.
След третия кашон вече без проблеми бих могла да работя като фармацевт в аптека, а след десетия – да положа изпити за бакалавър във всеки един институт по фармацевтиката. Посред нощ да ме бутнеш, към този момент мога да изброя десетки способи за приложимост, стотици противопоказания и хиляди странични резултати. От каквото и да е. С една дума – искаш ли да се разболееш, питай ме, от какво.
А от горната страна на всичко в този момент аз знам немски, словашки, полски, маджарски, гръцки, та даже и хинди, да му се не види! Полиглот, с една дума. Вярно, че мога да превеждам само текстове с здравна тема. Ето, да вземем за пример, вие знаехте ли, че „ тri хera “ – това напълно не е китайска виагра, а френски балсам за напукана от вятъра кожа.
Преди тези кашони да стигнат при мен, тях са ги пълнели, товарели, карали са ги за някъде и са ги разтоварвали. С тонове, с ТИР-ове, по нощите. И това са правели предимно дами, майки, поставили децата си да спят в някаква спортна зала върху батут. А след мен всичките тези действия пак ще се повторят, единствено че ще станат и рискови за живота, защото тези камиони ще потеглят за фронта.
И ето, пущам си аз новините, а там демонстрират някакъв си безсрамник, простете, който крадял хуманитарна помощ и я продавал за милиони гривни.
Искам да запитвам. Не може ли в изискванията на военно време за особени случаи да въведем таг „ разстрел “??
15 юни 2022 година
Всеки път като купувам кафе взимам дребна опаковка. Всеки път пред щанда си мисля - че за какво да закупувам огромна, какъв брой още ще пребивавам тук, на непознатото място, скоро ще се върна вкъщи.
Вече купих три такива опаковки. Или четири. А може би пет, не ги броя.
Ето и през днешния ден. За огромните опаковки имаше приятно намаление. И аз заставам в магазина, гледам опаковката и си мисля: „ По дяволите, тази ще би трябвало да я пия до есента, защо ми е толкоз доста кафе, няма след това да я нося със себе си в Харкив, я… “
Разбирам, че работата не е в кафето. Имам тапия на психолог, знам какво става: мозъкът не се помирява с такава вероятност. Отхвърля я. Изтласква я.
Най-вероятно, ще има и шеста малка опаковка, и седма. А да купя голяма не мога. Това би означавало да се предам. Да се примиря с това, че тази война е задълго. Да приема новата действителност.
Колко дни са минали към този момент? Сто и повече? Мисля си – какъв брой дълго през Втората международна хората са измервали войната с дните? Кога са минали към месеци? Към години? През януари 1942-а? През май 1944-та?
Отчаяние.
[Президентът на РФ Владимир] Путин е наградил еди кой си танков полк „ за масов героизъм и смелост по време на бойните дейности в отбрана на държавните ползи ".
„...б твою мать!.. “, по кое време ще издъхнеш, мръсна гад? Искам да се върна вкъщи.
24 юни 2022 година
Татко ми Йося (Иосиф), който в този момент е на 80 години, се е родил и израснал в Харкив. Типично еврейско момче – приключва физико-математическата гимназия със златен орден, учи непознати езици, свири на цигулчица, играе шах, живее в петстаен апартамент с родителите си в центъра на града на улицата „ Чичибабин “ и по този начин нататък.
Обаче ориста му прави внезапен завой: той се влюбва в гойка, момиче от нееврейски генезис, рускиня с една дума. Моята майка.
И фамилията му го анатемосва.
Семейство Гин емигрира. Татко остава в Харкив, напуща института и стартира работа на строеж.
Като елементарен електротехник.
Можете ли да си визиите електротехник на строеж с името Йосиф?
Но няма избор: семейство, две деца – аз и по-голямата ми сестра.
Татко се сродяваше със своите обекти. Прекрасно си припомням неговите разкази. Например, цялото осветяване в Харкивската опера е разработено и направено от моя татко. В детството си в унес слушах потресаващи истории за всяка една крушка на фасадата на тази постройка.
Имаше в града няколко обекта, с които той изключително се гордееше. Освен за операта и кино „ Познан “, татко често разказваше за „ неповторимото “ оборудване – спортният комплекс на ХПИ.
В края на осемдесетте това в действителност беше огромна крачка напред, някакви най-нови технологии. Басейн, волейболни и баскетболни зали, обща площ – насмалко девет хиляди квадратни метъра.
Татко се занимаваше там освен с осветлението, само че и с дървенията. Тогава той, индивидът, който и до момента помни таблицата на Брадис наизуст, научил и дърводелския поминък.
Трябвало да се живее, парите били нужни и той споделил: „ имам две момиченца, по тази причина и специалностите би трябвало да се две “.
Днес трябваше да му призная, че спортният комплекс на ХПИ към този момент не съществува. Сградата е унищожена от руска ракета.
Татко се разплака.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
10 юни 2022 година
Не, а каква работа в действителност можеха да ми поверят в доброволческия център? На мен, на която и двете ръце са леви? Разбира се, че най-интелектуалната: да подбирам разнообразни кутийки
Всички тези мънички кутийки, тубички и бурканчета пристигат тук от разнообразни краища на света. Всяко название би трябвало собственоръчно да се изпише и да се потърси в Гугъл, да се откри инструкцията, аз да схвана какво от какво лекува и надлежно да го отбелязвам – от дрисня, от повръщане или от недостиг на желязо в кръвта. Да не губят нашите момчета на фронта време за сходни идиотщини.
След третия кашон вече без проблеми бих могла да работя като фармацевт в аптека, а след десетия – да положа изпити за бакалавър във всеки един институт по фармацевтиката. Посред нощ да ме бутнеш, към този момент мога да изброя десетки способи за приложимост, стотици противопоказания и хиляди странични резултати. От каквото и да е. С една дума – искаш ли да се разболееш, питай ме, от какво.
А от горната страна на всичко в този момент аз знам немски, словашки, полски, маджарски, гръцки, та даже и хинди, да му се не види! Полиглот, с една дума. Вярно, че мога да превеждам само текстове с здравна тема. Ето, да вземем за пример, вие знаехте ли, че „ тri хera “ – това напълно не е китайска виагра, а френски балсам за напукана от вятъра кожа.
Преди тези кашони да стигнат при мен, тях са ги пълнели, товарели, карали са ги за някъде и са ги разтоварвали. С тонове, с ТИР-ове, по нощите. И това са правели предимно дами, майки, поставили децата си да спят в някаква спортна зала върху батут. А след мен всичките тези действия пак ще се повторят, единствено че ще станат и рискови за живота, защото тези камиони ще потеглят за фронта.
И ето, пущам си аз новините, а там демонстрират някакъв си безсрамник, простете, който крадял хуманитарна помощ и я продавал за милиони гривни.
Искам да запитвам. Не може ли в изискванията на военно време за особени случаи да въведем таг „ разстрел “??
15 юни 2022 година
Всеки път като купувам кафе взимам дребна опаковка. Всеки път пред щанда си мисля - че за какво да закупувам огромна, какъв брой още ще пребивавам тук, на непознатото място, скоро ще се върна вкъщи.
Вече купих три такива опаковки. Или четири. А може би пет, не ги броя.
Ето и през днешния ден. За огромните опаковки имаше приятно намаление. И аз заставам в магазина, гледам опаковката и си мисля: „ По дяволите, тази ще би трябвало да я пия до есента, защо ми е толкоз доста кафе, няма след това да я нося със себе си в Харкив, я… “
Разбирам, че работата не е в кафето. Имам тапия на психолог, знам какво става: мозъкът не се помирява с такава вероятност. Отхвърля я. Изтласква я.
Най-вероятно, ще има и шеста малка опаковка, и седма. А да купя голяма не мога. Това би означавало да се предам. Да се примиря с това, че тази война е задълго. Да приема новата действителност.
Колко дни са минали към този момент? Сто и повече? Мисля си – какъв брой дълго през Втората международна хората са измервали войната с дните? Кога са минали към месеци? Към години? През януари 1942-а? През май 1944-та?
Отчаяние.
[Президентът на РФ Владимир] Путин е наградил еди кой си танков полк „ за масов героизъм и смелост по време на бойните дейности в отбрана на държавните ползи ".
„...б твою мать!.. “, по кое време ще издъхнеш, мръсна гад? Искам да се върна вкъщи.
24 юни 2022 година
Татко ми Йося (Иосиф), който в този момент е на 80 години, се е родил и израснал в Харкив. Типично еврейско момче – приключва физико-математическата гимназия със златен орден, учи непознати езици, свири на цигулчица, играе шах, живее в петстаен апартамент с родителите си в центъра на града на улицата „ Чичибабин “ и по този начин нататък.
Обаче ориста му прави внезапен завой: той се влюбва в гойка, момиче от нееврейски генезис, рускиня с една дума. Моята майка.
И фамилията му го анатемосва.
Семейство Гин емигрира. Татко остава в Харкив, напуща института и стартира работа на строеж.
Като елементарен електротехник.
Можете ли да си визиите електротехник на строеж с името Йосиф?
Но няма избор: семейство, две деца – аз и по-голямата ми сестра.
Татко се сродяваше със своите обекти. Прекрасно си припомням неговите разкази. Например, цялото осветяване в Харкивската опера е разработено и направено от моя татко. В детството си в унес слушах потресаващи истории за всяка една крушка на фасадата на тази постройка.
Имаше в града няколко обекта, с които той изключително се гордееше. Освен за операта и кино „ Познан “, татко често разказваше за „ неповторимото “ оборудване – спортният комплекс на ХПИ.
В края на осемдесетте това в действителност беше огромна крачка напред, някакви най-нови технологии. Басейн, волейболни и баскетболни зали, обща площ – насмалко девет хиляди квадратни метъра.
Татко се занимаваше там освен с осветлението, само че и с дървенията. Тогава той, индивидът, който и до момента помни таблицата на Брадис наизуст, научил и дърводелския поминък.
Трябвало да се живее, парите били нужни и той споделил: „ имам две момиченца, по тази причина и специалностите би трябвало да се две “.
Днес трябваше да му призная, че спортният комплекс на ХПИ към този момент не съществува. Сградата е унищожена от руска ракета.
Татко се разплака.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ